За групите за развитие на личностовия потенциал:
Всички в групата много ми помогнаха о пътя – и водещите, и участниците. Всеки имаше своята роля - едни, чрез обратна връзка, други чрез разбиране и съчувствие, но най-важна и помагаща за мен беше Гълъбина в ролята си на водещ, а понякога и на провокатор. И с онази ръка на рамото ми без която, мисля, че нямаше да се справя…В най-тежките моменти…ръката – подкрепяща, заземяваща, казваща „Спокойно, тук съм, не си сама, няма да се разпаднеш, аз те държа…
…. продължаване на един процес на самонаблюдение с малко повече разбиране към това, което се случва вътре в мен, докато се случват неща около мен… И всъщност, усещането ми е за това, че днес, пред мен, има много повече въпроси и предизвикателства, отколкото в момента, когато реших да се включа и да започна личната си работа в група по психодрама. И може би това е нормалното и естественото, и ефективното на този процес.За финал, не ми се иска да звучи клиширано, но просто не знам каква друга дума бих могла да използвам, освен “БЛАГОДАРЯ”, с която да опиша най-дълбоките чувства, които изпитвам, както към другите участници в групата, така и най-вече към водещите, които направиха възможен този процес.
Щастлива съм, че се записах на курса по психодрама, защото участието ми в него ми помогна да се чувствам по-уверена в себе си, да мога да споделям, но и да умея изслушвам
Друга тема, от голямо значение за мен, беше предварително заявената от мен тема за тревожността или както се оказа впоследствие темата за неувереността. Приемала съм чувството на тревожност като част от мен, нещо което не може да бъде променено и съм приемала, че ще ме съпътства до края на дните ми. По време на курса осъзнах, че и другите хора имат подобни усещания и че трябва да съм наясно какво точно искам и да мога да го кажа в подходящия момент. Научих се да отказвам и да казвам какво мисля даже в ситуации, в които знаех, че другите около мен очакват да се съглася.
Чрез писмото, което написах до дядо ми, успях да се освободя от чувството, което имах за неизказани, но важни за мен думи. Това ми помогна да се чувствам по-уверена и спокойна и улесни общуването ми с чичо ми.
В началото се притеснявах да споделям. Лека полека с течение на времето се отворих към групата. Останалите членове в групата ми допаднаха и мисля се разбирахме добре. Нямах притеснение да споделям личните си преживявания, тъй като наистина се чувствах комфортно сред останалите, а и знаех че ще бъда подкрепена и няма да бъда критикувана.
От момента в който си дадох сметка за някои неща, те като че ли започнаха да работят отвътре. Към момента те не са изчезнали напълно, но сега поне си давам сметка какво представляват и откъде идват. Мисля, че трябва да мине време докато вградя тези нови мисли, породили се в главата ми в начина по който възприемам различни житейски ситуации и начините по които реагирам. Със сигурност знам, обаче, че от момента в който работих по тези неща на сцена – станах някак си по-спокойна. Най-вече научих, че всяка породила се емоция трябва да бъде назовавана, за да бъде по-лесно преодоляна.
Също така присъствайки и участвайки в работите на другите членове от групата, ми даде възможност да науча нови неща за себе си, породи у мен различни асоциации и мисли, но като че ли най-вече чувството за споделеност на преживяванията имаше най-голяма сила. Затова искам да благодаря на всички от групата, че ме направиха част от техните преживявания и бяха част от моите. Бъдейки приета в групата с „лошите ми страни“, това изгради у мен усещане, което ми помогна за най-трудното нещо, а то е човек да приеме сам себе си такъв какъвто е.
Радостина Азманова
За групите за психодрама с деца и групите за психодрама и действени методи за юноши:
Детска психодрама.
Мислех си, че знам много за психодрамата, когато се записах в обучението. Детската психодрама, представена от д-р Блобел, се оказа един нов свят от герои и приключения, които ми помогнаха аз самата да мина през своето детство по един вълшебен начин. Не мога да пропусна теоретичните представяния на Фабиан - това е най-добрият начин, който съм виждала, за запомняне на теория.
Психодрама за юноши.
Работата ми изисква постоянно развитие и участие в различни обучения и формати. Използвам всяко нещо, което съм видяла и преживяла в програмата за юноши, водена от Фабиан Блобел, нищо не ми е излишно. Обучението при Фабиан ми даде ново разбиране както за юношите, така и за мен самата на тази възраст. Сигурно ще кажете, че съм пристрастна, и вероятно ще сте прави.
Радостина Азманова
Обученията на Д-р Фабиан Блобел и Център Орфеус дават възможност за израстване в професионален и личен план. Психодрама за деца и юноши предлага инструменти и методика за индивидуална и групова работа. При всяка среща с д-р Фабиан Блобел успявам да надградя с нови знания и умения. Начинът му на работа включва учене чрез преживяване, което е най-ефективният метод за развиване на професионални компетенции. Изключително съм благодарна за вдъхновението, до което се докосвам всеки път.
Александрина Милчева
Председател на Асоциацията на младите психолози
Обучението е изключително с практическа насоченост. На мен много ми помогна в създаването на своя собстена терапевтична практика с деца и тийнейджъри. Всичко научено директно може да се приложи в терапевтичната работа.
Даниела Тахирова
Влязох в програмата на доктор Фабиан Блобел „Психодрама и действени методи в работата с юноши“ едва в четвъртия модул. За мен беше преживяване, невероятно взаимодействие, предизвикващо моите емоции, очаквания, граници и лични ресурси. Насочени към развиване на специфични компетенции за работа с юноши, трите дни отвориха пространство за дейности, които докосват юношата във всеки един от нас, напомнят му да ни провокира колко ни е важен, за да можем да работим адекватно с други юноши.
Защо ще се включа при следващи възможности в подобно преживяване? Защо да се включите вие? Защото действията говорят повече от думите.
Албена Добрева