Започвам да пиша за Бернхард Ахтерберг, но се страхувам, че не съществуват достатъчно силни думи, които да опишат неговата личност. Щастливците, които го познаваха ще се съгласят с мен. В същото време, ако успея да кажа всичко, което чувствам спрямо Бернхард, тези, които не го познаваха, няма да ми повярват. Те биха приели тези думи като обикновена идеализация на липсващия човек.
Мисля, че ние, Българските психодраматисти бихме могли да кажем „нашият Бернхард”. Той започна да посещава страната ни през януари 1992 като правеше психодрама тренинг и обучение на групата „София-3”. През септември ’93 на церемонията по откриването на III-та конференция на PIfE във София, аз бях водеща на групова игра на тема „Европейската общност и България”. Нашият Бернхард беше един чужденците, които бяха истински нетърпеливи да участват. Той влезе в ролята на България и я пресъздаде с истинско разбиране и уважение. По време на своите 19 посещения в нашата страна той стана в голяма степен Българин.
Той беше с нас по време на най-трудните години от прехода на страната ни. Той не просто се информираше, но наистина преживяваше и споделяше с нас всички проблеми и успехи, надежди и страхове, ентусиазъм и разочарования. Научи се да чете на кирилица за да разбира и да произнася някой български думи. Дори на международни футболни срещи той подкрепяше Българския отбор! Най-впечатляващ беше момента, когато Бернхард изсвири на флейта мелодия на много стара българска песен „Хубава си, моя горо”. Тази песен е любима на много Българи. С тази песен започнаха процесите на промяната през 1989. Тя стана своеобразен химн! И Бернхард се научи да я свири на флейта и я изсвири за нас.
Никога няма да забравя неговата невероятна способност да създава дълбоко усещане за подкрепа-много сериозни разговори с разбиране, заедно с подходящи шеги, сияещи очи, чист смях и голяма прегръдка. И всичко това е абсолютно естествено-толкова естествено, колкото дишането! Аз имах шанса да го почувствам толкова пъти, дискутирайки нашата социална ситуация, или получавайки професионална супервизия от него, или споделяйки моите собствени лични трудности или успехи. Винаги имах много силно усещане за взаимност и съпричастност. Сигурна съм, че не съм била специално привилегирована по този начин, той беше много отворен към всички и това беше неговият начин да се свързва с хората.
Как да приема това, че човек с толкова голямо и щедро сърце, толкова жив и пълен с живот вече не е сред нас?!
Берхнард дойде да обучава една от трите „София” психодрама тренинг групи, обучавани от външни преподаватели. „София-3” беше единствената от трите групи, която имаше един и същ преподавател по време на целия обучителен период. Бернхард успя да приключи тази голяма задача почти сам!
Наред с това, той подкрепяше силно цялото психодрама движение в България. Той представи многократно своя професионален опит и философията си пред широка аудиенция по време на отворени лекции. Той ръководи незабравими крос семинари за участници от всички тренинг групи. Когато ние, Българските психодраматисти започнахме да водим свои собствени групи, той беше гост-преподавател на всички тях. Не ми е станало известно Бернхард да откаже да работи с нечия група или да откаже супервизия. И за тези, които не знаят, аз трябва да кажа-той правеше всичко това напълно безплатно. Както за всички други гост-преподаватели, аз всеки път предлагах на Бернхард екскурзия в страната, като малка компенсация. През всички тези години той не намери време за това.
Бернхард дойде в психодрама център Орфеус за първи път през септември 1994 за директна супервизия на екипа ни. През март 1995г. той дойде отново, този път като гост-преподавател заедно със своите „асистенти”-кукли. През септември 1995 в отворена лекция в Орфеус, той представи своите мисли относно „Насилието: хуманистичен подход към неговото разбиране и средствата за справяне с него”. В следващите два дни всички обучаващи се в Орфеус взеха участие в крос семинар на Бернхард на тема: „Справяне със смъртта, болестта, мъката и загубата в консултирането и терапията!”. Кой би могъл да си представи в този момент какво ще се случи през август 1998г.!
Последен шанс да работят с Берхнард, студентите на Орфеус получиха на 24.05.97. Отново незабравима работа! Ние го очаквахме през август’98, но тогава той стартира друго пътуване.
Всички ко-лидери в Орфеус от група „София-3” бяха негови ученици. Може би затова Бернхард беше нашият постоянен супервизор. Чудя се как той винаги намираше време да говори с нас за работата ни – по време на своите обеди или вечери, или вървейки по улицата, придружавайки го до работното му място. Тази супервизия е съвсем ясна в моите очи. Този последен разговор с Бернхард в китайският ресторант в Диез, Германия, не беше само супервизия, но много голям разговор за психодрама движението в България. Аз бях щастлива да знам, че там има някой, който знае всичко за нас и разбира всички ни.
Никога няма да забравя силната подкрепа и препоръки за двата Български психодрама института да станат членове на Федерацията на европейските психодрама тренинг организации FEPTO – Психодрама център „Орфеус” и Фондация „Психотерапия 2000”. Както винаги неговата подкрепа беше много коректна и с дълбоко уважение и достойнство към подкрепяните лица. По време на срещата на FEPTO през март ’98 в Диез, както обикновено аз бях между стари и някой нови приятели и те ни подкрепяха силно и по различни начини. Но когато Бернхард беше наоколо, аз усещах, че има някой, който диша заедно с нас Българите!
Това беше последната ми среща с нашия Бернхард Ахтерберг!
Липсваш ни Бернхард, толкова много!
Да бъдем свързани с теб-това обогати живота ни!
Пазим твоите уроци дълбоко в сърцата си! Един от тях беше:
„Не трябва да търсим смисъла на живота. Ние трябва да му дадем смисъл”
Д-р Гълъбина Тарашоева
През лятото на 1998 г. светът загуби една изключителна личност, а психодраматичната общност в България, и в частност Психодрама Център Орфеус, изгубихме един от най -ценните си приятели – Bernhard Achterberg.