Поклон!
Зерка Морено, вдовицата на Джейкъб Морено, пионер на психодрамата и груповата терапия, продължи да работи за популяризиране на метода на високо ниво и след смъртта му през 1974 г. Д-р Морено и Зерка започват да работят заедно скоро след като са се срещнали през 1941. Те основават психодрама института в Биикън, Ню Йорк, през 1942 г. и започват да издават списание за групова психотерапия през 1947 година. Зерка е негов съдружник в развитието и практикуването на психодрамата и груповата терапия, съосновател на Международната асоциация за групова психотерапия и на Американското дружество по групова психотерапия и психодрама. Тя е автор на десетки книги и статии, издаде мемоарите си „To Dream again” през 2012 година.
За първи път срещнах Зерка Морено и психодрама по време на IX-тия конгрес на IAGP в Загреб, 1986. Това определи не само по нататъшната моя професионалната реализация, но и хода на развитието на психотерапията в България. Последваха 3 години на кореспонденция със Зерка и другите психодраматисти, които срещнах в Загреб – д-р Моника Зуретти, д-р Гьоран Хьогберг, проф. Рене Марино. През тези 3 години, както и след тях, чувствах истинска подкрепа от Зерка за реализирането на моята мечта да се обучавам в психодрама метода. Тя успя да убеди д-р Горан Хьогберг от Швеция да търси и намери финансова подкрепа за пътуванията му до България за да стартира програма за обучение по психодрама, и то започна през октомври 1989 г. Това бяха бурни времена на преход за нашата страна, и финансова подкрепа за нас, кандидатите за обучение, безусловно беше необходима.
В годините след началото на обучението на първите психодраматисти в България, Зерка продължи да подкрепя развитието на психодрамата и нас по различни начини. Разменихме много реални, а понякога и психодраматични писма. Нейните бяха написани с единствената й ръка – лявата. В тези тежки години аз винаги усещах не само насърчаване и стимулиране на професионалното ми развитие, но също така и топло приятелство и споделяне. Шансът, който имах да поддържам близка приятелска свързаност със Зерка за мен беше не само чест, но и източник на сила и стабилност във времена, в които имаше недостиг и от двете.
Имах шансът да взема участие редица тренинг семинари, водени от Зерка: 2 десетдневни обучителни семинара в театъра на Морено в Highland, през 1992 г. и 1994 г., в двудневните пред-конгресни уъркшопи на IAGP в Амстердам 1989 г. и в Монреал 1992 г., както и в на 7-дневното обучение в Holwell център на Марша Карп през 1997 г. Това ми позволи да уча от изключителния професионализъм на Зерка, наблюдавайки майсторското насочване на протагониста в дълбочината на темата, както и напред в перспективата. Това ми даде възможност да се докосна до широтата, топлината и свободата на отношенията, която създаваше Зерка при изграждане на груповата културата. В някои от тези големи и много цветни групи, преживях най-дълбоките си лични работи, водени от самата Зерка, а също така имах шансът да бъда супервизирана от нея като директор на психодрама и да получа много полезна обратна връзка при прякото й наблюдение на моята работа.
За съжаление, пътуването на Зерка до България, което бяхме планирали и организирали, не се състоя поради нещастен инцидент със нея в Рига. Искрено съжалявам, че не успях да покажа на Зерка родината на нейния свекър, бащата на Морено, както и че не успях осъществя планираната среща между нея и всички последователи на Морено в България.
На 99 години, на 19.09.17 Зерка Морено напусна този свят.
Скъпа Зерка, аз научих изключително много от теб! Някои твои послания са винаги в съзнанието ми, и аз ги предавам и на моите ученици. Това са:
„Протагонистът не ти дължи катарзис.“
„Доверявай се на процеса!“
„Когато ме питат какви качества трябва да притежава бъдещият психодраматист, отговарям – любов и уважение към човека.“
„Психодрамата е инструмент, точно като скалпела – можете да изрежете тумор с него, но може и да убиете човек с него. Това е много важно, за нас, които използваме този инструмент, затова еднакво важни са както уменията на лицето, което държи скалпела, така и неговата етиката.“
Зерка, ти продължаваш да живееш в сърцето ми и аз ще продължа да ти пиша психодраматични писма.
С любов, уважение и дълбока признателност,
Габи
в дома на сем. Морено в Бийкън, Ню Йорк, 1992 г