Комуникационни умения и стил на справяне с конфликти в психиатричната практика.
Проучването беше проведено под ръководството на Факултет Обществено Здраве на МУ София, в рамките на магистратура Здравен Мениджмънт
Предмет на изследването “Комуникационни умения и стил на справяне с конфликти в психиатричната практика на ОДПЗС София град» е мнението на пациентите и на персонала на ОДПЗС София град за комуникационните умения и стила на справяне с конфликтите в психиатричната практика, и необходимостта от допълнително обучение, супервизия и сесии за дебрифинг.
Целта е подпомагане на преминаването от патриархалния към партньорски модел на взаимодействие между двете страни в терапевтичния процес в психиатричната практика, чрез установяване на необходимостта от допълнително обучение, супервизия и сесии за дебрифинг, за усъвършенстване на взаимоотношенията между лекари, професионалисти по здравни грижи, психолози и социални работници от една страна и пациентите от друга страна.
В етапа на преход от патриархален към партньорски модел в здравеопазването, пациентът от ролята на зависим от лекаря преминава в ролята на негов равностоен партньор, поема отговорности за своето здраве и участва активно във вземането на всички решения, свързани със здравето си.
Доколко обаче и двете страни в терапевтичния процес са готови за този преход, не е достатъчно проучено, или поне не в психиатричната практика у нас. За да се осъществи този преход са необходими съществени промени в нагласите, позициите и очакванията както на пациентите, така и на членовете на терапевтичния екип. Сериозни промени са необходими и в комуникационните умения и стила на справяне с конфликти на медицинския персонал.
Изследването обхваща всички групи участници в терапевтичния процес – в ОДПЗС София град, за периода 15 март – 15 април 2009г.
Обекти на наблюдение са:
- Пациенти от ОДПЗС София град, които в този период се обслужват в денонощното отделение, дневното отделение или дневния център за психосоциална рехабилитация. Изключени са болни, които са в състояние на остра психоза в този период,
- Лекари, ПЗГ, психолози и социални работници от ОДПЗС София град, които са били на работа в този период и са приели да отговорят на анкетата.
Метод за набиране на първична емпирична информация е сондиране на мнения – анкетен метод.
Инструментариум – изработен бе въпросник, като основното средство за регистриране на първична емпирична информация, чрез технологията на писмено разпитване – анкета.
Обработени бяха общо 107 анкетни карти:
– 30 анкетни карти с мнения на пациенти за лекарите
– 21 анкетни карти с мнения на пациенти за ПЗГ
– 28 анкетни карти с мнения на пациенти за психолозите и социалните работници
– 5 анкетни карти със себеоценките на психолози и социални работници
-23 анкетни карти със себеоценките на лекари и ПЗГ
За обработка и статистически анализ на събраните данни беше използван програмният пакет SPSS като направеният анализ е дескриптивен.
Получените резултати са интересни – едни от най – впечатляващите резултати са ясно диференцираните очаквания на пациентите за различни стилове както на комуникация, така и за справяне с конфликти, от страна на различните групи професионалисти в психиатричната практика.
Наблюдава се Аналогия в мнението на пациентите за доминиращия стил на разрешаване на конфликти и авторитарния стил на комуникация – приемат ги от лекарите, психолозите и социалните работници в 10%, но не ги допускат като приемливи от ПЗГ, което говори за различие в очакванията на пациентите в общуването с различните групи специалисти дължащо се на различни потребности и различни ролеви идентификации.
Възможности за приложение:
- За конкретизиране на дефицити на умения и съответно на тях – провеждане на допълнителни обучения за развиване и усъвършенстване на най-неовладяните умения
- Структуриране и прилагане на програми за регулярна супервизия, тренинг и обучение
- Организиране на сесии за дебрифинг
- Подпомагане на преминаването от патриархалния към партньорски модел на взаимодействие в психиатричната практика
Ограничения на изследването:
Скромно, описателно изследване, без претенции направените изводи да могат да бъдат генерализирани за българските психиатрични практики като цяло.
Несъвършенства:
- малък брой единици на изследване
- мястото на провеждане е само 1 лечебно заведение – изводите важат само за него
- липса на рандомизация
- идентификационните въпроси в анкетата притесняват персонала.
твърде обемист въпросник
Перспективи:
- Разширяване на изследването:
-включване на по-голям брой пациенти и професионалисти,
-включване на близки на болните
- Провеждане на изследването в различни психиатрични лечебни заведения (ПЛЗ) и сравняване на резултатите
– между един тип ПЛЗ в различните региони,
– между различните типове ПЛЗ – ПД, ПО в МБАЛ, ДПБ, СИМП – индивидуални, групови, психиатрични кабинети в ДКЦ и МЦ.
- Разширяване на изследването:
-включване на по-голям брой пациенти и професионалисти,
-включване на близки на болните
- Провеждане на изследването в различни психиатрични лечебни заведения (ПЛЗ) и сравняване на резултатите
– между един тип ПЛЗ в различните региони,
– между различните типове ПЛЗ – ПД, ПО в МБАЛ, ДПБ, СИМП – индивидуални, групови, психиатрични кабинети в ДКЦ и МЦ.
Проучването бе представено на Деветата конференция на Колегиум Частна Психиатрия, София – 2009 г. – „Комуникационни умения и стил на справяне с конфликти в психиатричната практика“