Проучване на потребностите и приложението на нова методология за ненасилствено разрешаване на конфликти
В рамките на Европейския проект „TranSpace: Transitional spaces for empowering disabled and disadvantaged children and young people to protect themselves from community–based violence“, под ръководството на Университета в Марибор, Словения, се проведи проучване на потребностите на децата, страдащи от психични проблеми, жертви на насилиер както и на резултатите от прилагането на създадената иновативна методология за работа с тези деца.
Изследванията бяха в областта на местното насилие в 6 държави, като бяха използвани количествени и качествени инструменти, за да се разберат проблемите и преживяванията на младите хора, които са подложени на насилие. Инструментът измерване на агресия и виктимизация (AVI), който бе използван в началото на проекта, е предназначен за оценка на разпространението на агресивни действия или тормоз над деца и младежи със специални нужди и за откриване на ситуации, в които агресивните действия са спрямо деца и младежи със специални нужди. Тези анализи на потребностите бяха събрани и обобщени за да послужат за база за развитието и прилагането на новата методологията на проекта. От качествената част на изследването, се появиха девет тематични рамки, темата за ниско самочувствие на тези деца се очертава като най-важният въпрос, свързан със социален контекст и стратегии за справяне.
Проучване на насилието по места
Университетът в Maribor създаде инструмент за количествено и качественно проучване на насилието сред целевата група – Aggression Victimization Instrument
Той беше приложен от всеки от партньорите, за да се разберат потребностите на децата –
на общо 204 деца, юноши и младежи (11-21г. възраст), със специални нужди, от пет страни, съобщаващи за случаи на агресия през последните месеци.
Този анализ на потребностите беше обобщен и послужи за основа за изработване на методологията.
Първата част на количествения въпросник (училищната) е насочена към: физическия булинг, словесния булинг, булинг във взаимоотношенията: ü манипулация и кибер-булинг. Всяко от тези явления е относително обичайно в училище или между юношите.
Втората част на количествения въпросник (семейната) изучава:
Психичното насилие, което се характеризира с казване или правене на неща, които карат детето или юношата да се чувства смутено, засрамено или лошо.
Занемаряването включва липса на подходяща грижа за дете или юноша, както и игнориране на потребностите на детето или юношата
Част 2 (качествена) на този инструмент е интервю с 13 големи отворени въпроси, насочени към:
деца, които наскоро са се идентифицирали като жертви на агресивни действия
ситуации, в които се появяват агресивните действия (училище и семейна среда), възприятията на жертвата на такава ситуация, самочувствието на жертвата, както и общото й благополучие.
РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОУЧВАНЕТО:
Разпространение:
честотата на агресивните прояви е «няколко пъти» за последните 6 месеца,
като най-често съобщавани са негативни коментари зад гърба, крещене, криене и повреждане на вещите
Разпределение според тип агресивно поведение и възраст:
по-откритите и директни форми на агресия (вербална и релационна агресия) са по-чести във възрастта на ранно юношество (до 14г.)
Изводите от проучването определиха целите на методологията, разработена от
ЦПЗ “Проф. Н. Шипковенски”:
Изводи: От качествената част на проучването се появиха девет тематични рамки ниското самочувствие се оказа най-важен проблем, свързан със социалния контекст и стратегиите за справяне.
Цели – Подобряване на социалните умения, емпатия, асертивност, колаборация. Повишаване на самооценката в контекстта на социални връзки и интеракции в групата. Повишаване чувството на приетост и сигурност.
Проучването бе представено на Първия международен конгрес за проучвания в груповата психотерапия и груповия процес върху хроничния стрес, 20-23.11.2014 в Атина – “TranSpace: Transitional Spaces for Empowering Disabled and Disadvantaged Children and Young People to Protect Themselves from Community-based Violence”