Д-р Джейкъб Леви Морено развива своите идеи за психичното здраве, за нарушаването и възстановяването му в разработените от него ролева теория, теория за спонтанността, която прераства в теория за действието, концепциите за Теле, Енкаунтер, Социален атом и Социално пространство, Социометрия и Групова терапия.
В началото на 20 век д-р Зигмунд Фройд насочва вниманието към съзнаваните и несъзнавани преживявания на индивида и въвежда психоаналитичното разбиране за личността в здраве и в болест, и съответно на него създава метод за лечението на психичните болести.
Запазвайки дълбок респект към индивида и индивидуалността, Морено разчупва идеята за свещеното единство на индивида, според която чувствата, емоциите и идеите трябва да пребивават в една структура, в която те могат да се появяват, функционират и отмират. Той приема, че чувствата, емоциите и идеите могат както да напускат организмите, така и да навлизат в тях. Според него има структури извън индивида, в които потока от емоции и чувства може да пребивава – и това са именно интерперсоналните пространства.
При описание и на срещата, и на феномена теле, Морено акцентира на равнопоставеността, двупосочността и взаимността между двамата, тук и сега, за разлика от психоаналитичните понятия пренос, проекция и др., където има субект и обект и където значимото събитие е някога и някъде другаде.
Освен значимостта на категорията на момента, Морено акцентира и на друга пренебрегвана до този момент категория – действието (enactment). Според Морено човекът е изпълнител на роли.
И нека не забравяме, че в края на живота си Морено е пожелал да бъде запомнен като човекът, който внесе смеха в психотерапията.
Непосредствено до гроба на Морено във Виенското гробище се намира статуята на Орфей и Евридика