„Ролеви репертоар” и „ролеви тренинг”
Ролята представлява действителната, осезаема форма, която Азът приема. Това е функционалната форма, която човек приема в специфичния момент, когато реагира на специфична ситуация, в която участват и други лица или обекти. Тази форма се създава от миналия опит на индивида и от културните модели на обществото, т.е. всяка роля има личен и колективен компонент и се изпълнява от всеки според вижданията му и възможностите му.
Психодраматичната ролева теория обхваща всички измерения на живота: социални роли – изразяват социалните измерения, психосоматични роли – изразяват физиологичните измерения, и психодраматичните роли – изразяват психологичните измерения на Аза.
Човек разполага с набор от роли, които е развил в различна степен (рудиментарно развита, нормално развита или свръх-развита) и които изпълнява в различни ситуации и взаимоотношения – ролеви репертоар. Освен тях има и други роли или варианти на наличните роли, които би искал да развие. Понякога тези неактуализирани роли могат да оказват силен натиск върху официалната роля, проявяващ се като тревожност.
На ролите, с които всеки човек борави, хората от обкръжението му отговарят с контрароли – напр. родител-дете, лекар-пациент, съпруг-съпруга и така се оформя неговия набор от ролеви взаимоотношения. Всяка култура има свой набор от роли и ролеви взаимоотношения, които се стреми да наложи на своите членове.
Играта на дадена роля е едновременно функция на възприемането на ролята (познавателно) и на изпълнението на ролята (умението за представяне). Възможно е някой да има високо ниво на възприемане на дадена роля и слабо ниво или блокаж на нейното изпълнение. Този дисбаланс може да бъде преодолян чрез ролеви тренинг (репетиране на роля в защитена среда със съдействието на помощници).
Психично здрав е индивидът с богат ролеви репертоар, ролева пластичност и умение да действа по подходящ начин в подходящ момен