TranSpace

Какво научихме от децата, участващи в Европейски проект TranSpace – пространство за преход от страх към увереност

С финансовата подкрепа на програма Daphne на Европейската Общност

СТРУКТУРА:

—EВРОПЕЙСКА ПРОГРАМА: Daphne Programme

—Целева група: инвалидизирани деца и младежи, жертви на насилие, дължащо се на социална стигма.

—Продължителност: 24 месеца (Януариy  2013 – Декември 2014)

ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА ПРОЕКТА:

—Да се разбере естеството на насилието сред децата.

—Да се създаде нова методология за защита – средства, с които да се отговаря на насилието

—Да се разпространи тази методология чрез web site, блог, списание, брошури,   посещения в училище и др.

КОЙ  УЧАСТВА?

—Fundación INTRAS – Испания

—Borgorete Societá Cooperativa Sociale –Италия

—CJD BBW Frechen – Германия

—Pro mente Oberösterrich Австрия

—University of Maribor – Словения

—Център за психично здраве “Проф. Н. Шипковенски” ЕООД (ЦПЗ) – България

—The MRS Consultancy Limited. – Обединено кралство

Първата среща на международния екип:  

Последната среща на международния екип:

Този проект не е само за това, как онеправданите деца и младежи да защитават своето пространство, но също и за това, как те да се научат да уважават,  утвърждават и  се борят  за признаване на своята   различност.

Около 200 деца и младежи с психични разстройства или обучителни трудности, подложени на стигматизиращо отношение от обкръжението, са включени в този проект, за да се научат как да защитават себе си и същевременно да усвоят технически и творчески умения.

Какво може да допринесе този проект за младите хора в риск?

Тази методология не цели да научи участниците как да викат за помощ, да използват спрей, и т.н., а за да ги научи да мислят творчески, да променят психичната си позиция, и да я отстояват вместо да се затварят и сковават като безпомощна жертва.

Пространството като концепция  е въведено от два различни контекста:

Психодрама- Работи като практическо средство за развитие на подходяща методология за защита от насилие

Преходно пространство – Въведено от психолога Winnicott като оригинален термин  Преходен Обект, осигурява теоретична дефиниция на пространството, към която се стреми тази методология.

Преходен обект – За да може да управлява страха и тревожността си при раздяла, детето си създава Преходни Обекти, като играчка или завивка, даващи му възможност да се ориентира във външната реалност, чрез създаването на мост между вътрешния си свят и фантазията си, и външния свят на хора и предмети, като поддържа разбирането, че предметът принадлежи също и на света, обитаван от други хора (Elliott, 2002).

Преходното  пространство е пространство между личното пространство (вътрешното психично пространство), и публичното пространство, което е ясно извън нас. Това е пространството между реалност и фантазия, пространството за игра и творчество – там където се създава нашата култура, където любовта може да порасне, където се случва преподаването и ученето, където се прави изкуство, където може да се провежда терапия.

Значението на преходното пространство за развитието на детето

В пространството, в което  детето чувства сигурност, нарастват креативността, потенциалът и възможността за предприемане на действия. Това дете е способно да развие силна идентичност на Аз’а и необходимото доверие в света и хората, спонтанно да експресира своите нужди и чувства

 Методът Психодрама е създаден от  д-р Jacob Levy Moreno, в 1921

Този метод, основан на концепцията за  спонтанност и креативност,  ролевата теория и социометрията, премества фокуса в психотерапията от индивида към взаимоотношенията с другите хора.

Класическата психодрама на Морено  се разглежда не просто като психотерапия, а като ефективна методология за постигане на процес на себеовластяване на хора, които нямат себеутвърждаваща сила.

Булингът се определя  като феномен, при кайто едно лице е “изложено  многократно и прекомерно на негативни действия от страна на едно или повече други лица” или “когато едно лице умишлено нанася вреда или дискриминация спрямо друго лице чрез: физически контакт,  думи или  по друг начин” (Olweus, 1993)

Физически булинг – Характеризира се с директно физическо насилие срещу другите като бутане, удряне, или ритане.

Вербален булинг – Може да бъде определен като негативен подход към някого, изразен директно чрез: съдържание (напр. казване на нараняващи неща и наричане с лоши имена) или Стил на говоре (напр. крещене на някого или заплашването му).

Релационен Булинг (във взаимоотношенията) – е повече индиректен и включва умишлени манипулация и опити да се навреди на приятелствата на друго дете или  младеж, или на чувството на включеност в групата на връстниците (напр. окуражаване на другите да не са приятели с жертвата, разпространяване на лъжи).

Килер–булинг: “насилие, което се проявява чрез:персоналните компютри (напр. и-мейли и в социалните мрежи) или мобилни телефони (напр. текстови съобщения)” 

Проучване на насилието по места 

Университетът в Maribor създаде инструмент за количествено и качественно проучване на насилието сред целевата група – Aggression Victimization Instrument

—Той беше приложен от всеки от  партньорите, за да се разберат потребностите на децата –

— на общо 204 деца, юноши и младежи (11-21г. възраст), със специални нужди, от пет страни, съобщаващи за случаи на агресия през последните месеци.

—Този анализ на потребностите беше обобщен и послужи за основа за  изработване на методологията.

Първата част на количествения въпросник (училищната) е насочена към: физическия булинг, словесния булинг, булинг във взаимоотношенията: ü манипулация и кибер-булинг. Всяко от тези явления е относително обичайно в училище или между юношите.

Втората част на количествения въпросник  (семейната) изучава:

Психичното насилие, което се характеризира с казване или правене на неща, които карат детето или юношата да се чувства смутено, засрамено или лошо.

—Занемаряването включва липса на подходяща грижа за дете или юноша, както и игнориране на потребностите на детето или юношата

Част 2 (качествена) на този инструмент е интервю с 13 големи отворени въпроси, насочени към:

—деца, които наскоро са се идентифицирали като жертви на агресивни действия

—ситуации, в които се появяват агресивните действия (училище и семейна среда), възприятията на жертвата на такава ситуация, самочувствието на жертвата, както и общото й благополучие.

РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОУЧВАНЕТО:

 Разпространение:

—честотата на агресивните прояви е «няколко пъти» за последните 6 месеца,

—като най-често съобщавани са негативни коментари зад гърба, крещене, криене и повреждане на вещите

Разпределение според тип агресивно поведение и възраст:

—по-откритите и директни форми на агресия (вербална и релационна агресия) са по-чести във възрастта на ранно юношество (до 14г.)

Изводите от проучването определиха  целите на методологията, разработена от
ЦПЗ “Проф. Н. Шипковенски”:

Изводи: От качествената част на проучването се появиха девет тематични рамки —ниското  самочувствие се оказа най-важен проблем, свързан със социалния контекст и стратегиите за справяне.

Цели – Подобряване на социалните умения, емпатия, асертивност, колаборация. Повишаване на самооценката в контекстта на социални връзки и интеракции в групата. Повишаване чувството на приетост и сигурност.

РАБОТИЛНИЦА 1: СЪЗДАВАНЕ НА ЗАЩИТЕНО МЯСТО

—Всяко дете се нуждае от: 

Защитено място = сигурност, топлина, храна, възхищение.

Изследване = да излезе навън и да изследва  света, да има контакт с другите, да се движи свободно.

Детето трябва да научи:

• Да пази собствените си граници и да уважава границите на другите
• Да разпознава кога и колко да отваря границите си.
• Да влиза в истински контакт с други деца – необвързващ контакт.
• Че фрустрацията е част от живота.
• Че ние можем да имаме различни мнения, но да останем приятели.

Ние научихме от децата, че ниското самочувствие е най-честият и най-сложен проблем, за който те съобщават, както открито, така и латентно.

Задачи: децата да могат да започнат да си говорят по чувствителни теми в защитено обкръжение и постигнато доверие

РАБОТИЛНИЦА 2: Взаимоотношения с агресорите. Защо аз съм неспособен да реагирам адекватно?

Ние научихме от децата, че ниското самочувствие стои зад неспособността да се изгради адекватен защитен механизъм срещу насилието

—Задачи

– да се помогне на децата да разберат динамиките на взаимоотношенията между жертва и агресор.

—тези деца да се научат да мислят за себе си, да говорят за себе си и да отстояват себе си.

РАБОТИЛНИЦА 3: Противопоставяне или бягството!

Ние научихме от децата, че бягството трябва  да сe разглежда като много повече от просто психично затваряне в себе си по време на насилието:

—то става начин на съществуване и като такова то функционира като парализираща защита срещу реалността.

Задачи –  детето да се научи да разпознава и цени своите силни страни,  да осъзнае колко силно е в действителност, да не се чувства засрамено, когато се преживява слабо.

РАБОТИЛНИЦА 4: Пазене на гранците

Ние научихме от децата, че истинско повишаване на самочувствието и намаляване на поведението на жертва може да дойде като резултат от постепенното заемане на психична позиция на активен агент, който настоява за дълбоко разбиране за себе си и другите.

Задачи:

• Децата да се научат как да настояват за разбиране на своето пространство във връзка с другите пространства
• да се научат как да си изработват бариери между “мен“ и “не мен“ пространствата

РАБОТИЛНИЦА 5:  Игнориране и овластяване.

—Ние научихме от децата, че игнорирането, социалното изключване най-често се използва като допълнителен ограничаващ механизъм, който придружава други действия на насилие и препотвърждава статуса на  жертвата, като безпомощен, изолиран  предмет

—Задачи: децата да научат:

—че няма причина да пазят в тайна насилието, защото не те са виновните,

—че пазенето на тайна дава власт на агресора,

—че имат право да искат и да получат помощ и  подкрепа и няма защо да се срамуват от своята слабост

РАБОТИЛНИЦА 6: Различията (от доминиращата идентичност) са обогатяващ елемент.

—Ние научихме от децата, че другостта е нещо тясно свързано с проблемите с психичното здраве или обучителните трудности

—Всеки един заслужава да има своето място в групите от хора и да има своите права

Задачи:

да улесни децата да започнат да приемат своята “другост”/”различност” като част от живота, а не като нещо, което да понижава самочувствието им

Да се научат как да преживяват Другостта, за да знаят как да я включат в своята собствена емоционална и когнитивна реалност

Творчески работилници 

—Задачи: Себерефлексия и интегриране на придобития опит

Ден на открито Тъй като TranSpace е проект за пространството със всичките му определения, с  групите  бяха планирани и допълнителни дейности. Използването на редица дейности на открито развива и допълва методологията, и предоставя свободата в пространство

Международен тренинг на обучителите от 5 партньорски организации, за прилагане на методологията, проведен в София:

Пилотно приложение на методологията:

в 5 партньорски организации: децата бяха разпределени в малки групи.

С всяка група бяха проведени: 6 работилници, 1 ден на открито, 2 креативни работилници

Всеки партньор разви собствено описание на адаптирането на методологията към особеностите на организацията

Посещения зад граница за методологичен обмен между партньорите:

Екипът на ЦПЗ “Проф. Н Шипковенски” в Borgorete в Perugia, Италия

Borgorete в ЦПЗ “Проф. Н Шипковенски”

На среща на обучителите в Lindz бяха обсъдени резултатите от приложенито на методологията  във всяки от  петте партньорски организации и в нея  бяха отразени направените допълнения.

Популяризиране на проекта:

—Website http://www.transpaceproject.eu/

—TranSpace прес съобщения

—Списаниe Пространство за свободно общуване, което отразява

• изказвания  на участници,
• описание на дейностите в местните работилници,
• профили  на партньори.

—Блог със съдържание, написано от участниците.

Представяне на проекта в училища и заинтересоване институции

Резултати и изводи:

• Изключително впечатляващо  е, че повечето от участниците в групите изразиха искрено възхищение от това, че сега те са способни да се свържат със своите съученици на изцяло ново ниво, чрез свързване и споделяне, както никога преди това.
• Участниците в групите са чувствали въздействието на работата повече върху междуличностовите и групови динамики, отколкото като нарастване на персоналната сила
• Младежите се чувстват приети и защитени в споделеното пространство и склонни да влизат  в споделено пространство чрез мрежа от взаимоотношения, а не толкова с увеличена персонална сила.

Резултатите бяхапредставени пред екипи на столични училища: 

и пред професионалната общност на заключителна конференция:

• ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Това е иновативна програма за групова работа, насочена към:

• ограничаване случаите на агресия сред децата и юношите със специални потребности

предпазване задълбочаването на емоционални и поведенчески нарушения

• Натрупаните резултати и опит до момента са обнадеждаващи.
• Очертават се въпроси за подобряване ефективността на методологията,
• както и за по-прецизното й адаптиране спрямо възрастта и индивидуалните потребности.

Екипът на ЦПЗ “Проф. Н. Шипковенски: Д-р Гълъбина Тарашоева, д-р Мая Костадинова

Ангел Томов, Наталия Бориславова, Райна Маркова